Най-добрата страна на историята на Пекин

Най-добрата страна на историята на Пекин

Най-добрата страна на историята на Пекин

Blog Article

Софийска област Запад. Енциклопедичен пътеводител на свещените места Димитър Тонин

Тъжната история на Белчо и Сивушка и болката на техния стопанин Боне Крайненеца.

- Зависи от нагласата. Ако изляза просто да се разходя или да поспортувам, тогава е едно, но имам ли някакви други мисли в главата, тогава нещата придобиват съвсем друго значение.

Имаше косъмчета около ануса. Съскаше през зъби и си търкаше путката. Каза, че и е хубаво, но не може да свърши втори път. Тогава и аз свърших с дълги откоси навътре в гъза и. Беше някак примитивно и перверзно, с миризмите от склада.

Боне се завайка около нея и не знаеше какво да прави. Нивата орана-недоорана се печеше на слънцето.

— То си е моя работа — отговори Лазо глухо и преглътна гласа си.

— Едно време, в някое си царство, имало една царска дъщеря… Тя била хубава, хубава, друга като нея нямало!

Апропо, струва ми се, че вече не си толкова "изнервена и не приемаш всичко на нож"?

Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:

“Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба.”

Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза:

Разказите на Елин Пелин са богати както на комични ситуации и дяволити герои от българското село, така и на трогателни моменти и докосващи сърцето случки.

Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и ??????? жар. Над широкото поле трепери адска марана.

Всички продукти в страницата подлежат на актуализация. Информацията в страницата може да бъде променяна по всяко време, като не е задължително промените да бъдат анонсирани в страницата.

Report this page